Знаеш ли как целува една снежинка,
от тези обикновените,
малките падащи от небето изневиделица,

Можеш ли без да се замислиш,
обида да простиш,
можеш ли просто да забравиш,

Искам да ти подаря, слънчев лъч, за да стопля душата ти, когато съм далеч.
Искам да ти подаря, най – ярката звезда на небосвода, за да знаеш, че винаги ще мисля за теб.
Искам да ти подаря една морска вълна,

Щастието не се измерва,  то се чувства и усеща.
Не можеш просто така да измериш - Колко си щастлив.
Щастието се чувства,

Прости ми, че няма да съм до болка романтична,
прости ми, че няма да разбирам, когато ми говориш с недомлъвки.
Прости ми, че дори понякога няма да разбирам, комплиментите ти към мен,

До днес живях, в свят изпълнен с тъма,
отвсякъде обгръщаше ме самота.
Живеех, сякаш друг живот,

Тя захвърли палтото си,
метна дрехите си на стола,
потопи се в горещата вана,

Не са ми нужни всичките звезди,
една единствена ми стига,
да грее всяка нощ над мен,

АЗ
лудата,
непринудената,

Днес реших да се усмихвам повече!
Днес реших да се доверявам повече,
Днес реших да съм мила с хората около мен,

Всичко дъх е притаило,
унасяйки се в сладка дрямка.
Вятъра развява ми косата,

Каква в същност е най – голямата ми грешка?
– Страха от това, че ще сгреша! Този страх препречваше пътят ми, когато се бях устремила към нови дестинации. Нашепваше ми „Там ще си сама!” „Там е толкова различн...