Тъмни облаци надвиснали са над земята,
Заплашват с тътени в далечината
И светкавици разцепващи небето

  Изминаха 4 дълги, мъчителни месеца,
4 месеца в които теб те няма,
4 месеца в които твоята усмивка липсва на всички

Замълчи, не говори!
Просто замълчи
нищо ти не казвай

Беше късен Септемврийски ден, парка кипеше от живот, всичко бе тъй красиво и същевременно обичайно. Вървях и наблюдавах хората около мен, някой бяха щастливи, някой бяха замислени и не забелязваха красотата около тях, някой просто стояха...

Под уличната лампа,
Са спрели тя и той ...
Стоят и разговарят

Щом очи затворя попадам в свят различен от този
В който мъка и скърби ме денем изгарят.
Далеч от всичко и всички

 
Не зная на къде вървя,
не зная къде отивам.

Днес отмина
още един ден, който никога няма да мога да върна
един ден изпълнен с много усмивки

Хората край мен са все по двама,
а във мен от самота горчи;
не очаквам нищо, нищо нямам –

Една прегръдка..
Един момент..
Един човек..

Красотата й бе неоспорима, бързо привличаше всички погледи, особено тези на момчетата. Да тя знаеше, как да омагьоса всяко момче .. Усмивка, чар, мила дума и завладяваше трайно сърцето му. Не и костваше голямо усилие да постигне желаният...

Истинският мъж е като любимата блуза в разхвърлян гардероб. Знаеш, че е някъде там, но никога не можеш да я откриеш, когато ти трябва. През ръцете ти минават десетки дрехи. Със състав, което не отговаря на сезона, и цвят, който не от...