Когато обрисуваш света, с красиви и нежни думи, той престава да бъде сив, тъжен и скучен.
Постинги в блога от Ноември, 2012 г.
26.11.2012 02:33 -
Всичко можеше да е различно... part 2
… Рифър направи кратка пауза, в която стоеше замислен и гледаше необятното море пред себе си. Скоро след това продължи разказа си …
Минаха няколко месеца от както видях Тереза в онова заведение, от тогава избягвах всякакви...
Минаха няколко месеца от както видях Тереза в онова заведение, от тогава избягвах всякакви...
22.11.2012 16:07 -
Спомен
От време на време, когато навън е тъмно,
от време на време, когато звездите изгреят на небето,
от време на време, когато луната изгрее,
от време на време, когато звездите изгреят на небето,
от време на време, когато луната изгрее,
16.11.2012 02:04 -
Хей позна ли ме?!
Хей позна ли ме?!
Аз съм момичето с пъстрите очи, онези красивите, пленителните или поне така казваше ти.
Аз съм момичето със слънчевата усмивка и звънкият смях, тази която преживя доста, опита от горчилката на живота, но въпреки това на...
Аз съм момичето с пъстрите очи, онези красивите, пленителните или поне така казваше ти.
Аз съм момичето със слънчевата усмивка и звънкият смях, тази която преживя доста, опита от горчилката на живота, но въпреки това на...
16.11.2012 01:50 -
Всичко можеше да е различно
14:33 стоя и чакам на пейката, нервно поглеждам часовника си и се успокоявам с мисълта, че вече трябва да е кацнал и всеки момент ще излезе през точно тази врата, ще го видя и прегърна…след толкова много години далеч!
И ето вратат...
И ето вратат...
09.11.2012 00:44 -
ТЯ е ...
Тя е смела, но не се страхува да каже, че има нужда от закрила.
Тя е усмихната, но не се страхува да каже, че в същност има нужда от прегръдка.
Тя е твърда, но не се страхува да покаже, че в същност отвътре тя е крехка и чуплива.
Тя е усмихната, но не се страхува да каже, че в същност има нужда от прегръдка.
Тя е твърда, но не се страхува да покаже, че в същност отвътре тя е крехка и чуплива.
09.11.2012 00:32 -
Четирите сестри
Някога отдавна там надълеч, където човешко око не може да достигне, живееха четири сестри. С неземна красота и невероятни способности. Живееха задружно и в разбирателство, и всяка една даваше всичко от себи си само за една усмивка.
Най &...
Най &...
08.11.2012 23:57 -
Да живееш въпреки!
Защо са ни Чувства, когато ни е страх да ги изживеем?
Защо са ни Мисли, когато ни е страх да ги изречем?
Защо са ни Мечти, когато ни е страх да ги преследваме?
Защо са ни Мисли, когато ни е страх да ги изречем?
Защо са ни Мечти, когато ни е страх да ги преследваме?
Търсене
За този блог
Гласове: 780