Като малки мечтаем как някой ден ще пораснем и ще срещнем нашия принц, яздещ бел кон,чиято златиста коса ще се развява от вятъра, усмивката му ще е по – красива от всяко друго нещо. И когато той дойде, ще не спаси, ще направи всичко за нас, ще ни отърве от злия звяр, ще ни заведе в красивият си замък и приказката ще свърши с щастлив край.

Годините минават една по една, бавно неусетно почти, малкото момиченце в нас пораства и се е превъръща в млада дама. Тогава приказката й започва да придобива друг вид - постепено осъзва, че не живее в приказка и дори цял живот да чака принц – той никога няма да се появи, просто защото живее в реалността, а там принцове няма, там има различни „видове” мъже. Малко по малко разбира, че не златистата му коса и красивата усмивка нямат голямо значение, по важна е вътрешността му. Онази красота, която той носи вътре в себе си, а тя се изразява чрез отношението му към теб, начина по който се държи, думите които употребява. Вниманието което отделя за теб и всички онези дребни неща, който е готов да направи, за да види отново усмивката на лицето ти.
Да онзи който ще те разбира без думи и ще е до теб каквото и да става. Тази вътрешна красота е важна и стоиностна.

Като малка тя е мечтала нейният принц да дойде на бял кон, да я отнесе в красив дворец и да живее като истинска принцаса, но днес за нея е достатъчно той да я кара да се чувства принцеса. Независимо дали ще кара лъскава или почти разпадаща се кола, независимо дали ще живее в къща, блок или само една стая. Тя е ще ещастлива независимо къде е, защото е с него. Защото той е онзи който не се преструва, не се променя само за да й се хареса, той е онзи който не дава непосилни обещания, той е този който знае какво иска от живота и знае как да го постигне. Той е смел, силен и решителен, постига целите си въпреки всичко и всички, той е силен и същевремено нежен, властен и внимателен, сериозен и лъчезарен. Той ходи здраво стъпил на земята, не хвърчи на високо, не говори на празно, помага на изпадналите в нужда. Макар и сериозен, той е душа на компанията, той знае как да избърше насълзените очи и на тяхно място да постави слънчева усмивка, той знае как да потуши разпаващият се пожар от гняв, само с две думи, знае кога да замълчи и кога не. Усеща напрежението и съумява да го премахне.  

Тя знае, че вече принцовете на съществуват, за това тя не чака принц. Тя чака нейното МОМЧЕ! Онзи специалният, който ще е само нейн. Тя ще чака колкото е необходимо, защото знае, че чакането ще си заслужава! 

Понякога приказката продължава, макар и вече да й викаме "за големи".
Помниш ли Питър Пан? Той никога не стана възрастен.

Прав си .. приказката продължава, но по различен начин.

които макар и да не пристигат на бели коне, са такива за онази, специалната за тях жена, която кара и тях да се чувстват специални.
Нищо не ни пречи да продължим нашата детска приказка в реалността - малко видоизменена, по - различна, но пак истинска, щом я създаваме с любов.