Прочетен: 945 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2011 09:33
Там на морсикят бряг,
Бяхме аз и ти,
а луната
Оставяше сребърна следа по тихите вълни.
Сякъш времето бе спряло,
тиха музика се носеше из въздуха и красеше нощта.
Очите ти блестяха с необикновена светлина.
Загледан в хоризонта,
тихо ме увери,
че ще запазиш този миг завинаги!
Хвана ръката ми, притисна ме към себе си,
Така че да почувствам ритъма на сърцето ти
И ме понесе в нежен танц!
Вълните галеха босите ни крака,
Танцувахме и нищо нямаше значение.
Танцувахме и никой нямаше значение, сега бяхме АЗ и ТИ!
Неусетно танца ни понесе към небето изпълнено със звезди,
А те пееха и танцуваха с нас.
Протегна ръката си и свали най – ярката от тях,
постави я в дланта ми,
тя бе тъй блестяща и красива ...
„...точно като теб” – допълни мислите ми ти!
Тази нощ бе вълшебна
Това бе нашият танц!
Танц изпълнен с красота, нежност и мъничко тъга.
Танц само за теб и мен!
Когато на сутринта отворих очи, на исках да повярвам, не исках да се примиря с мисълта, че това е само сън. Стоях в леглото неподвижна припомняйки си един след друг красивите моменти, когато усетих нещо твърдо в раката ми. Oтворих стиснатият ми юмрук, вътре открих прекрасен диамант. Усмивка озари лицето ми .. Това не беше просто сън!