Хей позна ли ме?!

Аз съм момичето с пъстрите очи, онези красивите, пленителните или поне така казваше ти.
Аз съм момичето със слънчевата усмивка и звънкият смях, тази която преживя доста, опита от горчилката на живота, но въпреки това намира сили за да се усмихне.
Момичето, което не се отказва,
 момичето, което обича и което преследва целите и мечтите си.
Тази която пада, ожулва си коленете, но въпреки това се изправя и продължава,
Аз съм тази, която взима собствени решения, макар и понякога да са погрешни.

Да аз съм тази,
която танцува боса под дъжда,
разхвърля есенни листа
и лети с вятъра.
Тази която умее да обича, умее да оценява малките жестове,
тази която обръща голямо внимание на малките детайли,
тази която е благодарна за всичко, тази която разбира болката и умее да съчувства.
Тази която винаги ще е тук и никога няма да избяга, каквото и да става.