Вчера отворих килера и върху мен се изсипаха безброй непотребни неща. Бръкнах навътре и извадих това което ми трябваше, след това набутах цялото съдържание обратно.
Днес отново трябваше да потърся нещо в килера и всичко се повтори. Отново купища с излишни и ужасни неща. Стоях на пода и сълзи капеха от очите ми.
„Не мога повече така! Не мога!”  
Започнах да разчиствам.

Хвърлях, хвърлях ..
изхвърлих всичко непотребно,
изхвърлих всичко излишно.
Изхвърлих всички онези фалшиви приятелства.
изхвърлих и горчивите обиди,
ограбващите ме запознанства.
Изхвърлих лъжливите обещания,
напразните надежди,
несбъднатите мечти,
разбитите очаквания
счупените спомени
незначителните моменти.
Изхвърлих невъзможната любов,
нараняващите мисли.
Изхвърлих и амбициите разни,
мотаещи се там!

Изведнъж се оказа, че има толкова празно пространство!

Тогава започнах да подреждам,
 ценните за мен неща,
там на опразнените рафтове.
Най – отгоре наредих,
моите надежди!
До тях поставих и
малкото останала вяра,
отдолу наредих няколко,
важни бъдещи плана.
По – надолу поставих,
най – скъпите за мен спомени,
така че да ги виждам
всеки път щом отворя.
Добавих и малко мечти някъде там!
И накрая всичко закрепих с Любов,
онази истинската, която извира от сърцето!

Отворих широко вратата на килера
и с наслада погледнах подредените рафтове.
Гледах и не можех да повярвам,

че това бе моят килер,
бе толкова красив и приветлив.
Нямаше и следа онзи задушният, тесният,
изпълненият с безброй непотребни неща!
Сега бе прекрасен!