Постинг
07.07.2013 17:29 -
Помня всеки миг с теб...
Помня първият път, в които те видях. Смееше се, носеше се по тревата, радваше се на живота. Беше същински ангел.
Помня обърканият ти поглед, когато подадох ръка за да се запозная с теб. Ти ме погледна и в очите ти се четеше, недоумение.
Помня, когато ти задавах въпроси - ти ми отговаряше, но ме гледаше учудено. Мога да се обзаложа, че си мислеше - Що за човек задава такива въпроси.
Помня, когато се смееше на глупостите които ти разказвах.
Помня, когато те попитах за момента в които си била най - щастлива. Ти затвори очи и замълча, стоеше така неподвижна и се усмихваше, съвсем незабележимо. След това отвори очи, погледна ме и тихо каза: "Сигурно съм била щастлива безброй много пъти, но най - щастлива съм точно в този момент".
Помня, когато ме обгръщаше в нежна прегръдка, исках този миг никога да не свършва.
Помня, когато правеше нещо, което не обичам, а после дяволито ме гледаше.
Помня, когато ме изкарваше извън нерви, било то с безумното обикаляне по магазините или пък с репликата "само още 5 мин", стоях и съставях планове как ще те отуча от всичко това, но щом се появеше забравях за всичко и всички.
Помня, безкрайните ни раговори. Неусещах как времето лети, нощта ставаше ден.
Помня, изражението ти щом ме видя на прага на вратата ти. Не мога да опиша изражението ти - мигаше очестено, не знаеше какво да кажеш, не можеше да скриеш изненадата и смущението си.
Помня, как спореше с мен и как разпалено ми обясняваше и ме убеждаваше, че си права.
Помня, когато сядахме на заведение поръчваше любимото си ястие и нетърпеливо чакаше, а когато вече бе сервирано пред теб, бързаше да се насладш на вкуса му и не позволяваше на никой да докосне порцията ти.
Помня, как обичаше да се разхождаш във ветровитите дни по брега на морето, загърната в топъл шал, гледаше вълните и мечтаеше.
Помня, как не се предаваше никога и преследваше мечтите си.
Помня, всеки миг прекаран с теб.
Помня, всяка твоя усмивка.
Помня.... и няма да забравя!
Помня обърканият ти поглед, когато подадох ръка за да се запозная с теб. Ти ме погледна и в очите ти се четеше, недоумение.
Помня, когато ти задавах въпроси - ти ми отговаряше, но ме гледаше учудено. Мога да се обзаложа, че си мислеше - Що за човек задава такива въпроси.
Помня, когато се смееше на глупостите които ти разказвах.
Помня, когато те попитах за момента в които си била най - щастлива. Ти затвори очи и замълча, стоеше така неподвижна и се усмихваше, съвсем незабележимо. След това отвори очи, погледна ме и тихо каза: "Сигурно съм била щастлива безброй много пъти, но най - щастлива съм точно в този момент".
Помня, когато ме обгръщаше в нежна прегръдка, исках този миг никога да не свършва.
Помня, когато правеше нещо, което не обичам, а после дяволито ме гледаше.
Помня, когато ме изкарваше извън нерви, било то с безумното обикаляне по магазините или пък с репликата "само още 5 мин", стоях и съставях планове как ще те отуча от всичко това, но щом се появеше забравях за всичко и всички.
Помня, безкрайните ни раговори. Неусещах как времето лети, нощта ставаше ден.
Помня, изражението ти щом ме видя на прага на вратата ти. Не мога да опиша изражението ти - мигаше очестено, не знаеше какво да кажеш, не можеше да скриеш изненадата и смущението си.
Помня, как спореше с мен и как разпалено ми обясняваше и ме убеждаваше, че си права.
Помня, когато сядахме на заведение поръчваше любимото си ястие и нетърпеливо чакаше, а когато вече бе сервирано пред теб, бързаше да се насладш на вкуса му и не позволяваше на никой да докосне порцията ти.
Помня, как обичаше да се разхождаш във ветровитите дни по брега на морето, загърната в топъл шал, гледаше вълните и мечтаеше.
Помня, как не се предаваше никога и преследваше мечтите си.
Помня, всеки миг прекаран с теб.
Помня, всяка твоя усмивка.
Помня.... и няма да забравя!
Вълнообразно
Няма коментари
