Всичко дъх е притаило,
унасяйки се в сладка дрямка.
Вятъра развява ми косата,
в прегръдка нежна ме обгръща.




Вълните галят ми краката
и някъде там в мрака,
приглушено чувам,
писъка на закъсняла птица.
Сенки в нощта се спускат,
понесени във вихрен танц.
Луната кротко се оглежда,
в лазурното море,
свързва небето с земята
и сякаш прави ми пътека,
подканва ме просто да вървя.
Кани ме да продължа,
напред, нагоре, към върха.
Звездите там далеч над мен,
тихо пеят и нашепват,
дават ми надежда за утрешния ден.
Вървя по пясъка,
заслушана в тишината,
мечтая и не зная,
какво за мен е отредено.
Но не искам аз да зная,
живота се живее за мига.