Забравил съм как се живее,
забравил съм за много неща.
Забравил съм сърцето да слушам
и в малките дребни неща,
забравил съм в тях да се вглеждам.
Моля те, напомни ми,
за онези мигове неповторими.
Припомни ми как живота да виждам красив,
с вятъра отново да тичам,
да слушам шепота на сърцето.
Помогни ми да преоткрия
красотата на живота.
Забравил съм да се вслушвам,
в песента на птичките.
Забравил съм магията на залезите,
забравил съм красотата на звездите.
Забравил съм какво е да се усмихвам.
Моля те, напомни ми,
че макар и тъжен, всеки залез
носи надежда за утрешният ден.
Припомни ми как да вървя напред,
да имам надежда, да не забравям,
че мечтите са необятни, също както звездите.
Помногни ми да намеря
причина да бъда щастлив.
Забравил съм нежност да дарявам,
забравил съм и думи красиви да изричам.
Забравил съм, че живота се живее,
щастливо когато не си сам.
Забравил съм какво е да бъдеш обичан.
Моля те, напомни ми,
че с нежна прегръдка, ледове се топят.
Че с думите мили, печеля сърца.
Припомни ми как в студената нощ,
ръката преплетена в друга,
сгрява и дарява живот.
Помогни ми отново да чувствам,
във вените, що значи Любов.