Влюбих се в зелените им поляни,
не, че ние тук си нямаме наши,
но техните бяха поддържани, очарователни и пленителни.

Влюбих се в необятните планински върхове,
не, че тук си нямаме наши,
но техните бяха изпълнени с живот и забулени в мъгли, носеха някаква тайнственост.

Влюбих се в малките спретнати къщурки,
не, че тук си нямаме такива,
но техните бяха цветни и аранжирани с вкус.

Влюбих се в безкрайните, ароматни градини,
не, че тук си нямаме наши,
но техните бяха подредени с чувство и финес.

Влюбих се в малките, китни селца,
не, че тук си нямаме наши,
но техните кипяха от живот.

Влюбих се в приказните им дворци,
не, че тук си нямаме наши,
но техните носят автентичната си магия през вековете.

Влюбих се в обноските им,
не, че тук сме без обноски,
но тяхното внимание и отношение те грабва и пленява.

Влюбих се най – вече в спокойствието,
не, че тук си нямаме спокойни места,
но при тях спокойствие има дори и в града.

Влюбих се!

Може би ще ме осъдите, ще кажете, че през очите на влюбения всичко е по – различно, може би ще сте прави.
Но защо? Защо ми трябваше да се влюбя в тяхното, не можеше ли да се влюбя в нашето.

Толкова много ми се искаше да мога така по същият начин, да се влюбя и в нашите.
Не, че тук няма в какво да се влюбиш,
но там всички ценят това, което имат, не го унищожават и не го погубват.