Постинг
20.02.2015 14:37 -
Писмо
Здравей….
Казват по – лесно е, когато думите
на лист напишеш
и после някой, тях просто прочете.
Но това не е съвсем така…
да пишеш може би е лесно,
но не, когато в сърцето ти преливат
неизречени слова,
а душата пак се дави в неизвестността.
Почвах хиляди, стотици пъти
пак това писмо.
Исках да ти кажа толкова неща,
но думите така и не намерих.
Стоях пред листа бял
с една надежда,
че някак си думи ще намеря
да опиша туй що в мен таях.
виках, призовавах,
но уви без резултат.
Един след друг хвърчаха,
смачканите листи,
блъскаха се глухо в отсрещната стена,
падаха в ъгъла примрели.
Пода, с бял килим застлали.
Така и не успях, с мастило черно,
себе си да изразя,
да напиша, върху бялото поле,
туй що в мен горя.
Отмина време всичко промени се,
утихна бурята и всичко бавно,
постепенно утаи се
до днес, до този ден.
Поисках пак писмо да ти напиша
да ти кажа за всички, минали неща
да ти разкажа за красивите ми дни.
Седнах с с една надежда,
че различно ще е сега,
но уви това не бе така.
Писмо да ти напиша,
невъзможно бе за мен.
Оставих всичко, примирих се,
недовършено ще бъде туй писмо…..
Няма коментари
