Отправиха въпрос към мен:
 „Кое е най – хубавото място на света?“

Стоях, мълчах аз за секунда,
може би и две.
Прехвърлях бързо в ума си,
едно след друго, все хубави неща.

„Там някъде високо в планината
или на брега на някое море,
а може би в държава непозната,
или сред зеленото поле.

Може би на някоя поляна,
загледана в безбройните звезди.
Или с лъчите слънчеви обляна,
бродеща из черните бразди.

Може би просто у дома,
на моето си канапе,
а също и навънка сред шума
и да съм отново пак хлапе.“

Кое ли бе?

Понечих аз да отговоря,
все някое от тях да избера,
но сърцето в мен, тогава проговори
да бъда честна, тихо ми повтори.

И тогава сякаш небето се отвори,
с отговор за мен един,
че най – хубаво е мястото, което
в прегръдка с друг го споделиш.