Стоя на масата,
точно срещу тебе.
Гледам те
как с други разговаряш,
как спориш,
как се забавляваш.
Стоя си и говоря, и говоря
на проклетото сърце
да спре вече със салтата,
при всеки бегъл поглед,
намигване случайно
или усмивка крива.
Говоря и на пеперудите,
онези в стомаха
казвам им да си вървят,
да се махат,
да си ходят сред полята
там, да си трептят с криле.
Говоря им, не спирам,
и ден, и час,
но уви, не чуват моя глас.

Повтарям им да си вървят,
умолявам ги да спрат,
а вместо тихо, кротко да си тръгнат,
готови са света ми пак, да преобърнат.