Вълшебната кутия беше подарък на едно момиченце, което се казваше Ели. Подаръкът беше от една баба, сестра на нейната баба. Никой не знаеше за силата на кутията. Ели събираше всякакви съкровища, характерни за едно малко момиченце. Имаше снимки, гердани. Имаше детство. Тази кутията беше обикновена на вид.Тя беше направена от стари фотографии в картички. После някой рядък майстор ги шиеше ръчно. Елина, както й бе цялото име на собственичката - обичаше много тази кутия. Вече отдавна беше пораснала и имаше свое семейство, но отваряше кутията и спомените й оживяваха. В кутията се намираше снимки на нейните баби и дядовци, стари копчета, монети, старинни златни ръкавели и много спомени заедно с тях. Елина отваряше от време на време своята кутия и моментално се превръщаше в малко момиченце. Баба й усмихната сякаш я погалваше по главата, а дядо й я гледаше с най-благия поглед и навяваше спокойствие, почти като тогава. Спокойствието на миналото идваше на гости, винаги щом отваряше кутията. Обичаше детството и то я обичаше. Изкачаше по чудо и като верен приятел й даваше обич. Започваше да си представя. Затаяваше дъх, а може би и за миг спираше да диша и спомените идваха и намигаха по свойски. ;)
Спомените й миришеха на любов. Вкусваше ги сладко, сладко. Потапяше се в приказни чувства за секунди, които ставаха минути. Затваряше ли кутията, лошото й настроение се стопяваше и тя ставаше нов човек - усмихната и щастлива.
Спомените могат да носят и много любов.Могат още да бъдат и много сила, която да те изправя.
Колко хубаво беше, че имаше хора, които са я обичали с цялото си сърце. Любов и отдаденост, която й носеше кутията, нямаше с какво да се сравни. Колко много любов беше скътала в това нейно мъничко по-детски обичащо сърце.
Готова бе да обича всеки, който обичаше и нея.
Кутията беше най-вълшебната, най-магнетичната.
Ели беше най-силна, защото да си обичан е чувство означаващо усмихнато сърце.