12.03 Понеделник:
Отново на училище, тя ще бъде там два чина пред мен, ще ме погледне с красивите си очи, ще ме поздрави с усмивка и после пак ще продължи да рисува цветя в тетрадката си. Бавно ще мине първият час, ще я гледам как се смее с другите момичета, а после и втория, аз отново ще стоя и ще я гледам отстрани и така докато стане време да се прибера отново в къщи.
И тогава ще стоя на прозореца, ще прехвърлям всеки момент отново и отново и ще съжалявам, че съм пропилял още един шанс – още един ден. Още една възможност е била пред мен, но вече си е отишла. Ще прекарам голяма част от времето си да си представям, какво би станало ако я заговоря. Заспивайки късно вечерта отново ще виждам очи й. Но утре е нов ден, утре ще я спра и ще и кажа колко добре изглежда. Да утре ще го направя.

20.03 Вторник:

Прекрасна слънчева утрин и днес ще е моят ден. Няма да се страхувам от нищо и няма да изпусна и този шанс.
Вървя замислен и прехвърлям всеки детайл, дори съм измислил точните думи които да й кажа. И ето я влиза в стаята, прилича на ангел, минава покрай мен, усмихва се и ме пита как съм, но в този момент сякаш думите ми ги няма. Казвам й нещо не свързано и бързо навеждам глава над учебника.
„О какъв глупак съм” – прошепвам миг преди да заспя.

25.03 Сряда:

Днес след часовете ще ходим на кино. Това е точното място да поговоря с нея.
(следобед)
Отново прецаках всичко! В киното тя седна до мен, опита се да завърже разговор с мен, но аз и отговарях само с ДА и НЕ, не защото не исках да говоря с нея, а защото просто имах толкова много неща да й кажа, но не знаех как да започна.

6.04 Четвъртък:

След училище вървях сам към вкъщи, когато тя ме настигна и предложи да вървим заедно. В този момент бях щастлив и реших, че сега е момента да й кажа всичко онова което се криеше дълбоко в сърцето ми. Във всяка една пауза между изреченията които разменяхме, аз си казвах „сега е твоя момент”, но той така и не идваше и така неусетно бяхме стигнали пред тях. Тя ме погледна с топлите си очи, благодари ми за компанията, след което ме прегърна и бързо влезе у тях.
Изглежда днес за пореден път изпуснах точния момент.

19.04 Вторник:

Този петък в училище организират танци, искам тя да бъде моята дама и цяла вечер да прекарам танцувайки с нея. Трябва да събера смелост да я поканя, трябва.

22.04 Четвъртък:

Днес е последната ми възможност, танците са утре!
Днес!
Ще я спра и ще я питам директно, без да чакам нито миг повече.

Никога не съм бил толкова сигурен в себе си, вървях с бодра крачка по коридора, а тя беше точно срещу мен, както винаги усмихната. Спрях за миг, исках да запазя този момент дълбоко в мен, но точно тогава някой застана пред мен.
Това беше онова момче от класа по история, той говореше с нея и не само това, той я държеше за ръка, а тя нямаше нищо против. Така хванати двамата тръгнаха по коридора право към мен, исках да изчезна, да потъна.

Когато минаха покрай мен нещо в мен се пречупи, чух как той й разказва за танците – каква незабравима вечер ще имат и колко красиво ще е всичко, в този момент тя ме погледна някак странно, устните и прошепнаха нещо, но беше твърде шумно за да го чуя. Чак сега осъзнах горчивата истина – Твърде дълго бях чакал точния момент.