Да си далеч от нещо любимо, да не можеш да го докоснеш и да копнееш за него, дали наистина с времето започваш да го забравяш, дали наистина спомена за него избледнява? Мислиш ли все по – рядко за него, и идва ли момента в който напълно го забравяш? Или ТОЧНО обратното – колкото по – далеч, толкова по – силен е копнежът ти по него, толкова повече се радваш на всяка възможност да го повториш?
Макар и далеч от теб, прекрасните мигове никога не се забравят! Никога не можеш да забравиш нещата и хората, който са озарявали с усмивка лицето ти, колкото и далеч да си, в сърцето винаги ще гори огъня запален от тях и ще ти напомня през какво се минал, какво се преживял и какво има стойност в живота ти. Ще си спомняш всеки детайл отново и отново, незабравимите моменти ще превърташ като на лента те ще стоплят душата ти, ще пълнят очите със щастливи сълзи, ще желаеш да върнеш времето назад и пак да преживееш всичко отначало. 
Дори притиснат от проблеми и грижи, дори погълнат от новата обстановка, дори заобиколен от новите ти приятели, някак леко, неусетно миналото ще ти шепти, че то е още там…там е и никога няма да изчезне. Винаги ще присъства в твоя живот и ще ти навява спомени за красивите минали дни. Когато правиш напълно нови и непознати за теб неща, във тях ще откриваш частички от старите, дори когато се запознаваш с нови хора, що виждаш в тях по малко то тези който си оставил и тогава с усмивка ще вървиш напред уверен, че макар много неща да са различни, сърцето ти не се е променило. В него винаги ще има място за всичко красиво е стойностно и дори време, разстояния и промени няма да изтрият и част от него. В него всичко ще е както преди, независимо от промените наоколо!