Има хора, който значат нещо за нас,

Хора, който значат много за нас

И хора, който значат всичко за нас.

Но колко жалко е, че осъзнаваме стойността на заобикалящите ни любими същества, едва когато ги изгубим. Когато няма как да им кажеш думи като: „ Обичам те!” , „Радвам се, че те имам” или „Ти значиш много за мен”. Колко прости и лесни думи да произнасяне, а защо ги казваме толкова рядко? Защо лишаваме любимите си хора от радостта да ги чуят?  И Защо се сещаме за тях едва когато някой ни липсва? Тогава душата ни вика и стене, крещим на глас, но всякъш всичко стига до тавана и се връща обратно. Чувстваме вина и съжаляваме, че сме пропиляли шанса си, да озарим лицето на някой любим човек с усмивка. Толкова е лесно да го направим, но вече е твърде късно.

Нека не забравяме да казваме на любимите си същества, колко много значат за нас, докато ги имаме.