Дните минават неустно, един след друг и след това още един, и още един, ти се променяш, променят се и нещата покрай тебе! Всеки нов ден, е по – сив и тъжен от предишния, изпълнен със скърби и мъка, нещо вътре в теб крещи срещу несправидливостта, но остава не чуто, потънало в сивия мрак.

Искаш да протегнеш ръка, към бедния и той да стане богат, да прегърнеш скърбящия и усмивката му да се върне, да докоснеш болния и той да оздравее, да премехнеш всяка скръб, болка и тъга.
Когато гледаш света около теб да се разпада, искаш да го спреш, но се чувстваш като прашинка в пустиня. Не е по силите ти да промениш нищо, а от това така боли, тогава ти остава само да стоиш в тишината и тихо да се молиш за по – добър живот с надеждата, че някой ден молитвите ти ще бъдат чути! 

Аз също съм в такъв период, когато всичко ми се струва сиво, но знам, че ще мине.....Отвори широко очи, виж красивото около теб и не се отчайвай.