Каква в същност е най – голямата ми грешка?

– Страха от това, че ще сгреша! Този страх препречваше пътят ми, когато се бях устремила към нови дестинации. Нашепваше ми „Там ще си сама!” „Там е толкова различно, там ще си далеч от всички”, „Там всичко е непознато и не ясно”. Този страх спираше порива ми да полетя напред и нагоре! Убеждаваше ме, че там не е за мен. Твърдеше, че тук където съм ми е добре, защото това е точното място за мен.
Потискаше мечтите ми! Осмеляваше се да ми каже, че не съм достатъчно смела, за да достигна целите си. Обезсърчаваше ме, всеки път щом пожелаех да опитам нещо ново. Беше много убедителен и излагаше неоспорими факти, като:

-          "Може да се провалиш"

-           "Може някой да ти се присмее"

-          "Ти ли….я виж този или онзи, колко по – добре се справя, ти ще можеш ли като него?!"

Малко по – малко, ме отказа от всичко за което мечтаеше сърцето ми – страха от грешка!

Този страх от грешка предизвикваше в мен поредица от нови и нови, и още по – нови грешки. Редяха се една след друга и аз се чувствах изгубена, затънала в блатото от грешки. Живеех с постоянният страх, че може да сгреша. В един момент достигнах до дъното, тогава реших, че трябва да променя живота и пътя си, трябваше да спра да се страхувам. Вдигнах глава и бавно започнах да се изправям, противопоставяйки се на страха. В началото беше трудно, той продължаваше да ме дърпа обратно в блатото, имаше моменти, в които бях готова да се предам и да се върна обратно. Крепеше ме единствено мисълта, че аз съм млада и имам право на грешки, защото само така ще се науча да живея. Тази мисъл ми даваше сила да продължавам само напред и не след дълго, бях свободна. Живеех живота си щастливо, не се замислях, какво ще стане ако сгреша, а напротив – живеех с мисълта, че дори и да сгреша и да сбъркам, това ще са си моите грешки.
Грешките от които ще се науча да живея, без да греша!