Тъмни облаци надвиснали са над земята,

Заплашват с тътени в далечината

И светкавици разцепващи небето

Напомнят ми за отминаващото лято!

Вятъра играе си с листата,

Разпръсква ги на длъж и шир

Оформя причудливи форми,

А после със замах, хвърля ги в небитието.

Отминаха безгрижните ни летни дни

Сега в сивота е всичко тук обвито

Бавно, сигурно обгръща в прегръдката си хладна,

Макар неканена, пристъпва Есента!