Чия си?!

Питат ме „Чия си?!”
тихо, просто отговарям – „Ничия”
Поглеждат странно,
а после отминават.
А аз в мислите си разсъждавам
„На никого не съм,
ничия не съм,
аз просто съм свободна.”
Принадлежа на себе си,
не може просто някой да ме вземе.

Аз в клетка не стоя,
и прегради не търпя,
вързана не оцелявам,
живота изживявам,
както аз реша,
аз съм птица със крила.
Ничия не съм, само своя,
сърцето ми изпълнено с мечти,
навсякъде лети.

Такава съм, това съм аз,
„Чия съм?!” - Ничия,
собственост на себе си.

Не искам да съм ничия,
просто своя,
да съм свободна, цяла,
но и да съм със теб!

Виждам го в очите ти,
прицелваш се във мен.
Пристъпваш предпазливо,
на дистанция стоиш,
Страх те е да продължиш.

Ела хвани ръката ми и полети,
над поля и реки,
достигни звездите,
небето докосни,
мечтай с мене ти.