До днес живях, в свят изпълнен с тъма,
отвсякъде обгръщаше ме самота.
Живеех, сякаш друг живот,
невзрачен, тъмен, непривтлив
изпълнен с толкова неща,
а всъщност празен.
Стъпвах върху надежди и мечти,
следвах хора и идеали,
подражавах на стериотипи и модели.
Опитвах се да бъда като тях,
стараех се да не съм различна.
Изпълнавах наставления, заръки,
пропусках мечти, копнежи и възможности
и за какво?
Да се окажа изоставена,
стъпкана, сама
там на пътя прашен,
по който трябваше да вървя,
но не сама!

Стоях там, с наведена глава
изцапана, с изпокъсани дрехи, 
цялата в кал.
Покрай мен минаваха,
онези - "Приятелите ми",
някои ми се присмиваха,
други ме потупваха насърчително,
трети просто отминаваха,
забързани в достиганего на техните върхове!

Нямаха време за мен!
Стоях и се питах как стигнах до тук?!

О може би си мислиш, че не знам...
но аз знаех,
до тук стигнах Сама! 

Бавно вдигнах главата си,
огледах се наоколо,
видях мрака и сивотата,
знаех, че ще е трудно,
но не се отказах, както до сега
усмихнах се, изправих се
и направих първата крачка
Реших!!!..
И да ...Днес всичко беше различно!