Можеш ли без да се замислиш,
обида да простиш,
можеш ли просто да забравиш,
и с усмивка ти да продължиш?

Можеш ли радост с шепи,
на другиго да дариш
макар в сърцето си,
мъка, болка да таиш.

Можеш ли думи да шептиш,
щом силно теб те наранят.
Можеш ли просто да мълчиш,
когато другите крещят?

Можеш ли да станеш,
прахта от тебе да изтърсиш,
напред да продължиш,
без мъст в душата да таиш.

Можеш ли мечтите си да отстоиш,
с вяра в душата,
напред да вървиш,
всички до една да сътвориш.

Можеш ли надежда да не губиш,
изгубил всичко друго в миг,
Можеш ли сред бурята да вървиш,
и да чуваш ясно своя вик.