Когато сняг навънка завали
и всичко там притихне,
когато рой снежинки,
от небето полетят
и падат тихо по полята.
Когато обсипят сивата земя
и покрият я с бял килим,
когато тишината стеле се навред,
тогава, за малко ще намина,
да те докосна в съня ти,
а после, с вихрушката ще си замина.

Когато сняг навънка завали
и всичко пак притихне,
когато луната почне да шепти,
приказки незнайни, чудновати.
когато пак през облаци наднича,
и търси те безспир.
Когато звездите в небосвода,
в очите ти се отразят.
Тогаз при тебе ще намина,
на перваза ще приседна,
а после, с изгрева ще си замина.