Запознах се с теб, случайно

Първо гладах те скептично,

А после постепено в теб открих съкровище.

Отричах пред другите,

Отричах пред себе си дори.
„Той не значи нищо особено -
той е просто приятел”

Всички ми се усмихваха иронично,
невяращо.
И Сега виждам прави са били:

Ти беше до мен тогава, когато другите си тръгваха

Беше там безмълвно държеше ръката ми,

Търпеливо чакаше да забравя миналото.

Нежно галеше косите ми

И тихо шептеше думи който никога няма да забравя.

Думи който ми дадоха сили да повярвам,

Да повярвам в теб и в крастотата на новия ден.

Ти беше този който ме прегърна,

Който ми показа, че света е красив и цветен.

Ти ми даде смисъл да продължа напред.

А аз продължавах да споря със себе си,

Продължавах да се самозалъгвам,

„той е моят най – добър приятел”,

Но колкото повече го повтарях,

Толкова повече увереността ми се изпаряваше.

Да, аз бях виждала, онзи блясък в очите ти,

Когато ме гледаш, онази усмивка, когато ме видиш отново,

Онази прегръдка, с която ме посрещаш всеки път.

Но до сега ми се виждаха толкова обикновени,

И дори незначителни.

Сега те виждам с други очи.

Виждам нещата такива каквито са и

Съм наистина щастлива, че те имам в живота си.

Искам да ти благодаря и за търпението,

За всичко останало което направи за мен.

И има само един истински начин

да ти благодаря, един начин да ти покажа

колко много значиш за мен.

Благодаря ти ... Обичам те!