Красотата й бе неоспорима, бързо привличаше всички погледи, особено тези на момчетата. Да тя знаеше, как да омагьоса всяко момче .. Усмивка, чар, мила дума и завладяваше трайно сърцето му. Не и костваше голямо усилие да постигне желанията си. Красотата беше нейният ключ за успех, това на което тя разчиташе.

Някъде там между всичките момчета, които бяха омаяни от красотата и имаше един, който наистина искаше да и даде сърцето си завинаги, Един за когото тя бе целият свят!

Тя беше тъй красива.

Избра точно Него и хвана ръката му!

Когато той държеше ръката й, тогава държеше целият си свят,
когато той гледаше в очите й, не виждаше нищо друго,
когато той галеше косите й, тя му се усмихваше,
когато той я целуваше, тя отвръщаше сякаш на сила.

Тя беше с него, но не разбираше, колко много значи Тя за Него! Продължаваше да кокетничи с останалите момчета, усмихваше им се мило, хващаше ги за ръка, прегръщаше ги … тя не виждаше как го наранява. Излизаше, забавляваше се .. той изгаряше от болка, тя не се интересуваше! Дойде момента в който той не издържа, каза й всичко в очите, каза й колко много го боли и колко много я обича, тя махна лекомислено с ръка – да не си единственият! Той си отиде, тя остана сама с мисълта … „не е единствения” …..

Тя бе тъй красива, тъй млада!

Продължи живота си, вървейки напред и нагоре, разчиташе отново на красотата си, да тя имаше моменти когато си мислеше за Него, но бързо успяваше да притъпи мислите, все пак  можеше да има всичко, което пожелае. Продължаваше живота си, по същият познат начин – наобиколена от вниманието на множество момчета, тя им се радваше, усмихваше, забавляваше се с тях. Но времето неусетно минаваше, вече не бе тъй млада, тъй красива. Започна да се замисля, за семейство, за човек до себе си, не просто някой с който да се забавлява, не просто някой на който да се усмихва, а някой различен – да гледа в очите й, да я прегръща нежно, да държи ръката й и ТЯ да е всичко за Него! Тогава ТЯ си спомни за НЕГО!!
Потърси номера му и с треперещи ръце го набра, сълзи потекоха по лицето й, когато в телефонната слушалка чу гласа на малко момиче…. Дни по късно случайно го видя със съпругата му. Той държеше за ръка жената с него и тя беше целият му свят, но тази жена не бе ТЯ, той гледаше жената до него нежно в очите, но това не бе ТЯ … още една сълза падна от лицето й… Да ТОЙ обичаше жената до себе си, но това не бе ТЯ

 ТЯ бе тъй красива, ТЯ бе тъй млада, но ТЯ бе тъй глупава!