Ще минат дни, месеци,
години, може би.
Всеки пътя си ще продължи
от тук нататък други ще сме – аз и ти.
Не се обръщай, продължавай да вървиш,
в спомените не живей.
Следвай пътят свой,
а мене остави.
Не ме търси, не се обаждай,
просто забрави.
Знам трудно ще ти е,
но така е по – добре.
Ще минат дни, месеци,
години, може би.
Някой ден ще се срещнем пак,
ще ме погледнеш,
ще те погледна,
ще ти се усмихна
и просто ще отмина.
Не се сърди, не ме вини,
просто забрави.
Знам болката ще те изгаря,
но така е по – добре.
Ще минат дни, месеци,
години, може би.
Ще ме видиш отново,
ще съм щастлива,
ще съм усмихната.
Ще поискаш да ме спреш,
да ме прегърнеш,
да ме заговориш,
просто забрави.
Знам сърцето ще кърви,
но така е по – добре.
Ще минат дни, месеци,
години, може би.
Ще си спомниш за мен,
за топлите летни нощи,
за времето прекарано с мен.
Ще искаш времето да върнеш,
грешките да поправиш,
не се мъчи,
просто забрави.
Знам спомените те измъчват,
но така е по – добре.