Тя захвърли палтото си,
метна дрехите си на стола,
потопи се в горещата вана,
затвори очи и се опита да забрави за всичко.

От скоро живееше в града,
работеше, това за което мечтаеше,
живееше в красив апартамент – далеч от шума,
обичаше спокойствието.

Говореше малко,
само при нужда.
Усмихваше се рядко,
само при необходимост.

Когато говореше, бе тихо, кротко,
спокойно и умерено,
не споделяше живота си,
живееше сякаш на сън.

За другите тя бе пример,
отдадена на работата си,
стилна, уравновесена
и необичайно спокойна.

Често колегите и се възхищаваха,
даваха я за пример,
а тя се усмихваше насила
и продължаваше по пътя си.

Всички и се възхищаваха,
всички си мислеха, че е перфектна,
но истината бе друга,
истината бе болезнена 

Тя се опитваше да я прикрие,
отдадена на работата си,
потънала в задълженията си,
опитваше да запълни празнотата в душата.

Опитваше се и успяваше,
поне докато беше в офиса,
но когато прекрачеше прага на дома си,
пареща болка я изгаряше отвътре.

Вечер, когато оставаше сама
празнотата в душата и я задушаваше,
копнееше за промяна,
но от онези истинските.

Искаше да се освободи от горчилката,
насъбрана в душата й,
да си поеме дълбоко въздух
без да се задушава

Тъсеше смисъл, в живота си
копнееше за капчица любов,
която да потече във вените и,
да я преобрази в миг.

Жадуваше и копнееше, мечтаеше,
искаше от дъното на душата си,
молеше се, а всичко продължаваше
отново по старо му.

Вече нямаше сили - не искаше,
а и не можеше да се бори.
Бе твърде уморена,
бе твърде изтощена.

Потопи се във горещата вана,
затоври очи, искаше да изчезне,
искаше още толкова неща,
но не смееше да ги изрече.

Натрапчивата мелодия,
настоятелният повик на телефона
я извадиха от красивия блян,
напомниха и за реалността.

Смръщи вежди
и отговори предпазливо.
В телефонната слушалка,
тя чу познат мъжки глас.

Стоеше вцепенена,
объркана може би.
А след минута усмивка,
лицето и озари.

Затовори телефона,
излезе от ваната,
дръпна тапата,
приключи с разговора.

Стоеше и гледаше,
как отичащата се вода,
изчезваше в канала,
безвъзвратно!

Стоеше и гледаше
с онази усмивка,
която никой не бе вижадал,
никога преди! 

усмивката,която пазим за най-скъпия човек и маската за пред всички останали ..

Толкова вярно :)