Представям си ...
някъде там далеч...

В една заснежена гора,
където магията още живее,
където дърветата притихнали чакат,
някой да им напомни какво е любов,
където снежинките не просто валят,
а в танци се вихрят.

Там в онази гора да има,
малка къщичка с горяща камина,
сгушена между преспите
с прозорци обсипани с
причудливи ледени форми.
С тясна дървена врата,
окичена с коледен венец.

Да влезеш вътре,
да изтърсиш снега на прага,
да оставиш грижите отвън,
в дълбоките преспи сняг.
После тихо, нежно приближи,
седни до мен, и нека помълчим.
Нека не говорим,
да запазим магията жива.
Остави огъня да ни облива
с топлина и светлина,
да прогонва страхове и болка,
да изтрива безличните спомени.

Гледай ме в очите,
нищичко не казвай -
очите повече говорят.
Целувка открадни си,
устните не лъжат.
А после прегърни ме,
да усетя твоята топлина,
вслушай се в сърцето ми.

Представям си...
някъде там далеч...
В една заснежена гора,
където магията още живее,
да творим своя магия.