Всички днес са напълно полудели,
цветя, балони и сърца - навред хвърчат
Страсти, непонятни всички днес са завладели,
напред, назад не спират да търчат.

За Любов, всеки трети ми говори,
но дали разбира, що е то Любов?
Търся някой на въпрос да отговори,
„За Любов, на какво си ти готов?“

Но не спира никой, време няма точно днес,
над въпроса „труден“ да помисли.
Изпаднал в своя, собствен унес,
няма време, нищо да обмисли.

Днес, казват е празник тъй желан,
нежност, близка да разменяш,
но прилича ми на спукан порцелан
за ден, обноски, маниери да променяш.

Защо ми трябва ден специален,
да покажа обич, към някого до мен?
Защо точно днес да бъда официален,
а утре пак да бъда аз, без капка свян.

Не мога ли друг ден да избера,
примерно на двайс’ти февруари,
букет червени рози ще и подаря,
дори красиви аксесоари.

Внимание и нежност няма да пестя,
ще бъда леко романитчен,
комплименти, няма да спестя,
ще бъда просто алогичен.