Тя беше притихнала в топлата му прегръдка, а той нежно галеше косата й и си играеше с кичур коса. В огнещето огъня гореше и хвърляше причудливи форми по стената отсреща. Двамата мълчаха и наблюдаваха танците на пламъците...изведнъж тя се обърна, погледна го в бездънните, омагьосващи очи и го попита: „Кога разбра, че съм твоето момиче?“.
Този въпрос го хвана неподготвен, но бързо излезе от първоначалният шок, гледаше я в очите и връщаше мислено лентата назад. Не можеше да откъдне поглед от очите и... беше като омогьосан
Тя си помисли, че той не е чул или разбрал въпроса и го повтори отново, кажи ми „Кога разбра, че съм твоето момиче?“.
Той се усмихна, сведе поглед и нежно хвана треперещата й ръката и нежно прошепна „От момента, в който те видях“