Тя беше усмихтата
Тя беше игрива
Тя намираше позитивното във всяко нещо
Тя беше мечтателка
Тя танцуваше под дъжда
Тя беше самостоятелна
Тя беше общителна
Тя беше свободолюбива
Тя беше упорита
Тя беше находчива
Тя обичаше приключенията
Той се усмихваше, но по неговият си необичаен начин. Той играеше умело с думите си,
Той беше до болка оптимист,
Той имаше безброй много мечти,
Той се наслаждаваше на дъждовните дни,
Той разчиташе на себе си за важните неща в живота,
Той обичаше новите запознанства,
Той не познаваше ограниченията,
Той не се отказваше пред трудностите,
Той винаги намираше правилното решение на проблема,
Той обожаваше да пътува.
Тя го познаваше, но и се струваше толкова далечен, толкова недостъпен. Мислеше си, че нямат нищо общо, че живеят в два различни свята. Никога не му беше обръщала по специално внимание. Наблюдаваше го отстрани и оценаяваше качествата му, възхищаваше се на грациозността, с която си служи, харесваше стила му, но за нея Той беше просто приятел. Отричаше всяка мисъл, отричаше подмятанията на хората, че ТОЙ е точно като за нея.
Той я познаваше, но за него Тя беше „висока летва“, „недостижим връх“. Мислеше си, че нямат нищо общо, че никога няма да има шанс, дори да получи една нейна усмивка. За него Тя беше по – различна, наблюдаваше я отстрани възхищаваше се на финеса и, в ума му възникваха безброй въпроси, на които не можеше да си отговори. За него Тя беше просто приятел. Отричаше всяка мисъл, отричаше подмятанията на хората, че ТЯ е точно като за него.
Стоях и ги наблюдавах,
ТЯ и ТОЙ!
Бяха като птици в клетки, приклещени всеки от неговите си страхове, опитващи да се справят в живота си, както намерят за добре. Упорито отказваха да погледнат в правилната посока, може би защото ги беше страх, може би заради друго....
Тя беше преминала през няколко жаби, които дори когато ги целуна си останаха жаби. Беше се нагледала на мними принцове, беше и омръзнало да дава всичко от себе си и вятъра да го отнася надалеч. Беше прибрала старателна сърцето си в ковчеже, а ключа още по - старателно скрила от мъжките ръце. Беше отегчена от празни обещания и надежди, копнееше за нещо истинско. Той изглеждаше различен, но на пръв поглед всичките изглеждаха различни. Тя искаше да е сигурна, нямаше сили за още един мним принц.
На него Тя му изглеждаше прекалено перфектна, за да бъде истина. Може би си мислеше, че щом я докосне тя ще изчезне и след себе си ще остави само купчинка пепел, празнота и разочарование. Това вече му се бе случвало, нямаше огромното желание да го преживее отново. Точно за това, беше изградил онази предпазна невидима стена и трудно допускаше, някого през нея.
Обичаше да играе на сигурно, но с Нея нищо не беше сигурно, не можеше да си позволи да сбърка отново
Тази вечер ТЯ и Той – стояха и наблюдаваха приказното светлинно шоу, когато погледите им се срещнаха и тогава .....
Тя видя в очите му страха и несигурността, но видя един истински принц, а не жаба.
Той видя в очите и колебанието и болката, но видя едно сърце, търсещо обич.
А тази вечер аз видях раждането на една приказка, една история без край ... една история за Любов