Отдавна бе когато, двамата с теб еднакви бяхме,
отдавна преди сто лета, сякаш преди векове.
В прегръдката ти нежна, намирах аз утеха,
в погледа ти, там откривах светове.

Устните целувах да забрава,
двамата с теб, мечти и планове деляхме.
Любовта ни бе истинска жарава,
световете си дори, в миг допряхме.

Но ето, че неусетно как се уморих,
постепенно бавно аз се промених.
Според чуждите съвети, пътят си прекроих
и накрая даже мъничко го изкривих.

От теб отдалечих се постепенно,
света ни общ, не бе такъв във моите очи.
Обърнах се и продължих,
но не знаех, че така ще ме боли.

To them..