Появява се в живота ми като лятна буря,
идва неочаквано и бързо,
първо се усеща буреносният вятър на промяната,
а след това, наводнява всичко с порой от чувства,
проблясват няколко светкавици на обещанията,
понякога прехвърча и малко романтичен град.
А после всичко секва изведнъж,
изгрява слънцето, усмивка може би и две,
дори дъгата цветна плахо се показва.
Отдъхвам си, отиде си и тази буря.. оцелях.
Но ето, че в миг един, отново всичко пак се връща,
връхлита ме с нова сила, нов порой, нова буря,
всичко ново .. но в същност не.
Бурята така позната, направила завой,
за мен се връща…. „Ох, за кой ли път!“