Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2012 00:32 - Четирите сестри
Автор: lorchyto Категория: Поезия   
Прочетен: 2589 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.11.2012 18:37


Някога отдавна там надълеч, където човешко око не може да достигне, живееха четири сестри. С неземна красота и невероятни способности. Живееха задружно и в разбирателство, и всяка една даваше всичко от себи си само за една усмивка.


Най – голямата - Пиерта беше нежна, стройна и висока. С абаносови коси, красива усмивка и светли очи, напомнящи на високопланински езера. В косите й безброй много цветя намираха подслон, а дрехите и носеха техният аромат. Всяка година по веднъж тя слиза на пустата земя, докосва истиналите клонки на дърветата, гали с дъха си черната земя и пълни въздуха с сладък аромат. Това е нейната дарба да вдъхва нов живот, да прави всичко красиво, да го връща отново към живот.

image



След нея вървеше по – малката и сестра - Стейси. Нисичка, с коси от злато и с детски смях, тя стъпваше  леко по земята, носейки топлината на слънцето след себе си. Тя правеше безжизнените класове – златисти и пълни със зърно, обсипваше дърветата с безброй плодове, отглеждаше малките птички и ги учеше да летят. Нейният специален дар бе да превърне слабата вейка в здрав клон, малката птичка в успешен летец, красивият цвят в сочен плод и да напълни земята с радостни песни.

image

 


След успешната и мисия потегля обратно към дома и бива заместена от своята сестра – Елла.
Елла е червенокоса, с пламенна душа и широка усмивка. В душата и няма място за тъга, тя танцуваше и пееше неуморно, донася красивите ритми и стопля сърца навред. Тя е тази която отпращаше птиците към южните топли страни, помагаше им да намерят своя път на там и тя е тази която рисуваше с четка по листата на дърветата и обвиваше всичко в златисточервена феерия. Нейната дарба бе – да оцветява света в топли нюанси, да стопля с песен душите на хората и да ги забавлява с неуморните си танци.  

image


Най – накрая идва ред на най –малката сестра Зоуи, стройна, красива и малко студена.  Тя слизаше на земята за да я обгърне в бялата си перелина. Пристъпваше с босите си крака по земята и оставяше бели дири и в този миг из въздуха започват да се реят безброй пухкави снежинки, всяка от които играе своят уникален и неповторим танц. Целуваше пъстрите дървета и листата се понасяха  в тихи танци към земята.  А снежинките кротко продължаваха да се сипят върху тях. Малко по малко цялата земя се покриваше с дебел слой сняг. В този миг сякаш лека усмивка се появяваше на лицето й, но тя бе толкова кратка, че изчезваше толкова бързо колкото се е появила. Плавно с малки стъпки тя продължаваше своят ритуален танц, придружена от вятъра се рееше нагоре и надолу из въздуха. И така унесена забравяше за всичко и всички. Тя обожаваше да танцува и това бе нейната стихия. Сежно белите и коси отразяващи лунната светлина, даряваха земята с мека светлина в студените нощи, докато тя разговаряше тихо с луната.


image

 

Живееха в разбирателство и пълен синхрон, допринасяха за благото на хората по земята и винаги си помагаха една на друга.


 

 


 





Тагове:   лято,   есен,   зима,   ЧЕТИРИ,   пролет,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lorchyto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415715
Постинги: 157
Коментари: 159
Гласове: 780
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031