Отдавна копнях за него

Броях часовете...

И колкото повече приближаваше

Толкова по - щастлива бях...

Очите ми се изпълваха с топли сълзи,

Щастливи сълзи.

И ето момента дойде,

Денят беше прекрасен

Слънцето нежно докосваше земята

И сякаш времето беше спряло

Само за мен.

Вървях по пътеката бавно

Оглеждах хората около мен

И в техните очи  можех да видя щастието, което изпитвах и аз.

Имах чувстото, че сънувам ...

Но когато те видях там отпред,

С онази - любимата ми усмивка

Сякаш забравих за всичко друго.

Вървях към теб, само миг ме делеше от теб

От твоята прегръдка, от това да бъдем заедно завинаги.

Да, само миг, само един миг.