Под уличната лампа,
Са спрели тя и той ...
Стоят и разговарят
Припомнят си отминалите дни
Усмивки лицата озаряват
Стоплят техните души
Минавам покрай тях
и чувам звънкият им смях
Тайно им завиждам
Завих зад ъгъла и спрях
Не можех да подмина
Обърнах се и тихо наблюдавах
Тя и Той под уличната лампа,
За миг настана тишина
Стояха гледаха се право в очите
после бавно тя се приближи
Докосна нежно него по лицето
леко, неусетно пристъпи пак назад
Гледаше го право в очите
и нещо сякаш казваше му с тях
А той стоеше срещу нея
дъх не смееше да си поеме
загледа се в лешниковите очи
мина миг, а може би и два
сълза се стече по нейното лице
Но бързо справи се с нея и
отново с усмивка на лицето
Пристъпи тя напред
прегърна го и пожела му
да е все така щастлив.
После тръгна бавно по тротоара
в този миг в него нещо трепна
Усещаше, че я изпуска,
Между пръстите му се изплъзва
Не можеше да я остави ей така
Да си замине без да каже дума...
Та нали за туй бе той дошъл
Безброй неща копнееше да каже,
но смелост губеше пред нея
разтреперваше се като лист
Но този път, всичко бе различно
Не бе готов да си прости
Разбираше, остави ли я днес
Завинаги ще я загуби.
Затуй събра кураж настигна
преди дума да посмее да отрони
Притисна силно устните си в нея
В целувка топла, тъй мечтана
В миг почувства се щастлив.
Щастлив, че днес намери сили
Нея на направи своя.
Очите си щом той отвори
срещна нейните объркани очи,
но той знаеше какво да каже
"за мен Си всичко ТИ"
О колко дълго бе копняла тя
да чуе точно тези думи
притисна нежно тяло в него
и двама продължиха занапред
Там под уличната лампа
Усмихна им се любовта!