Бяхме деца, всичко беше просто игра.
Рисувахме с пръсти,
тичахме с вятъра,
бягахме боси по асвалта.
Пръскахме се с вода,
смеехме се до припадък.
Ловяхме светулки,
наименувахме звездите,
събирахме буболечки в буркани.
Правехме си къщи от одеала,
прекарвахме времето си заедно.
Държеше ръката ми, когато се страхувах,
помагаше ми, когато не се справях сама.
Смееше се на глупостите ми,
подиграваше ми се,
на мустаците от лютеница.
Споделяхме всички весели моменти.
Бяхме просто деца....
Времето отмина
и всичко се промени.
Живота имаше своите планове за нас,
постепено ни отдалечи,
а накрая и пътищата раздели.
Поднесе ни изненади,
кои приятни, кои не толкова,
Унесе ни в грижи и тревоги,
ежендневието ни се превърна,
в отегчително, скучно и сиво.
Други сме с теб сега,
сериозни, скучни, порастнали.
Няма ги онези смахнати хлапета,
няма ги онези усмихнати хлапета.
Няма ги ... останаха някъде там,
някъде по пътя.
Понякога ми липсват тези моменти,
и тогава искам да върна времето
и пак да бъдем деца,
пак да бъдем безгрижни,
пак живота да бъде игра...
И да плаче Соломон Паси, войските на САЩ...
300 бомбардировачи бомбардират Враца, Ку...