Навън живота си тече
а при мен е тихо, пусто.
Вятъра косите ми повява,

До Господина,
който си играеше със сърцата, вдъхваше им любов, а после ги разбиваше на хиляди парченца.
Няма да се правя на вежлива – ти не заслужаваш.

Не знам как да го нарека, може би манталитет,  може би традиция, а може би задължение, а може... по друг начин да се нарича.
Но факт е, че хората обичат да хвърлят камъни.
И не нямам предвид буквалното мятане на късове скали, имам предиви...

Тя беше усмихтата
Тя беше игрива
Тя намираше позитивното във всяко нещо

Тя беше притихнала в топлата му прегръдка, а той нежно галеше косата й и си играеше с кичур коса. В огнещето огъня гореше и хвърляше причудливи форми по стената отсреща. Двамата мълчаха и наблюдаваха танците на пламъците...изведнъж тя се...

Спомняш ли си, когато за да се запознаеш с някого,
беше необходима една усмивка и подадена ръка,
а не разпращане на покани във виртуалното простанство?

Бяхме деца, всичко беше просто игра.
Рисувахме с пръсти,
тичахме с вятъра,

Моля те, не се влюбвай в мен,
не си го причинявай,
аз ще те нараня, без да искам,

Обичам хората, които носят уникален,
неповторим свят в душите си,
обичам и тези, в чиито очи се губиш,

Всички днес са напълно полудели,
цветя, балони и сърца - навред хвърчат
Страсти, непонятни всички днес са завладели,

Представям си ...
някъде там далеч...
В една заснежена гора,

Обичам да мирише на зима,
да мирише на пушек, 
Мъглите да се стелят навред,